Правилният въпрос Американското правителство застана зад OpenAI в ключовото дело за авторските права

Въпрос за обсъждане, породен от технология, събитие, промяна или идея.
Правителството на Съединените щати официално застана зад OpenAI в съдебния спор, който може да определи как технологичните компании ще обучават следващите поколения модели с изкуствен интелект.

futurilo-openai-copyright-960x540.webp

AI generated image

Министерството на правосъдието е внесло становище по делото, заведено от The New York Times и други медийни организации срещу OpenAI и Microsoft. Според американските власти използването на защитени произведения за обучение на AI може да представлява допустима и преобразуваща употреба съгласно принципа „fair use“.

Това не означава, че OpenAI е спечелила делото. Правителството не е съдът и неговото становище не е окончателно решение. Намесата обаче показва каква позиция заема изпълнителната власт в спор, който засяга икономиката, националната сигурност и бъдещото развитие на AI индустрията.

За какво е съдебният спор?

The New York Times заведе дело срещу OpenAI и Microsoft през 2023 г. Медията твърди, че милиони нейни материали са били използвани без разрешение за обучение на езикови модели.

Според издателите технологичните компании изграждат търговски продукти върху защитено съдържание, за чието създаване журналистическите организации са инвестирали средства, труд и време.

OpenAI защитава позицията, че моделите не съхраняват и не използват текстовете по същия начин, по който обикновен човек копира и препубликува статия. При обучението се анализират огромни масиви от данни, за да бъдат открити езикови зависимости и закономерности.

Точно тук се намира основният юридически въпрос: представлява ли това нова, преобразуваща употреба, или е непозволено използване на чужда интелектуална собственост?

Какво представлява „fair use“?

В американското право „fair use“ позволява защитено съдържание да бъде използвано без предварително разрешение при определени обстоятелства.

Съдът разглежда няколко фактора:

- целта и характерът на употребата;
- дали се създава нещо съществено ново;
- какъв вид произведение е използвано;
- каква част от него е взета;
- дали новата употреба вреди на пазара за оригиналното произведение.

Няма автоматично правило, което да казва, че всяко обучение на изкуствен интелект е законно или незаконно. Конкретните данни, начинът на събиране, поведението на модела и въздействието върху оригиналния пазар могат да променят преценката.

Правителството приема обучението за преобразуващо

Внесеното становище подкрепя тезата, че обучението на модели е силно преобразуваща дейност. Според тази позиция целта не е на потребителя да бъде предоставено копие на всяка използвана статия, а моделът да се научи да разпознава езикови структури и да създава нови отговори.

Американските власти свързват въпроса и с по-широк национален интерес. Според тях прекалено ограничителното тълкуване на авторското право може да забави научните разработки, икономическия растеж и конкурентоспособността на САЩ в областта на изкуствения интелект.

Това е сериозна политическа подкрепа за OpenAI и останалите големи разработчици.

Но становището не дава неограничена свобода

Подкрепата за обучението на модели не означава, че AI компаниите автоматично получават право да правят всичко със защитените произведения.

Отделен проблем възниква, ако даден модел възпроизвежда значителни части от оригинална статия или предоставя съдържание, което може да замести посещението при издателя.

В такъв случай спорът вече не се отнася само до невидимия процес на обучение. Появява се пряк въпрос дали крайният продукт конкурира оригиналното произведение и вреди на неговия пазар.

Издателите могат да твърдят и че AI търсачките и обобщенията намаляват посещенията към сайтовете им, използвайки тяхната информация, без да връщат достатъчно читатели или приходи.

Затова съдът може да разглежда отделно обучението, извеждането на защитен текст и въздействието върху бизнеса на създателите.

Залогът е много по-голям от едно дело

Повечето големи AI модели са обучавани върху огромни масиви от текстове, изображения, звук и програмен код. Получаването на индивидуално разрешение за всяко отделно произведение би било изключително трудно и скъпо.

Ако съдилищата решат, че този процес изисква лиценз за почти всеки материал, компаниите могат да бъдат принудени да сключват мащабни договори, да използват значително по-малки бази данни или да преместят част от разработките си в други държави.

Ако обучението бъде признато широко за допустима употреба, технологичните компании ще могат да продължат развитието на моделите си при много по-благоприятни условия.

Това обаче може да остави журналисти, писатели, фотографи, художници и други създатели с усещането, че трудът им се превръща в безплатна суровина за чужди продукти.

Възможният компромис

Между пълната забрана и неограниченото използване има редица възможни решения.

Компаниите могат да сключват лицензионни договори с издатели, да предоставят по-ясно цитиране, да позволяват отказ от използване на съдържание или да споделят част от приходите. Някои AI разработчици вече подписват подобни споразумения с медийни организации.

Дори ако съдът приеме, че определен вид обучение е законен, пазарът може постепенно да наложи отделни правила за достъп до висококачествено и актуално съдържание.

За издателите въпросът не е само принципен. Ако AI системите отговарят директно на потребителя, без той да посещава първоизточника, моделът на финансиране на онлайн журналистиката може да бъде сериозно засегнат.

Какво означава това за нас?

Становището на американското правителство не приключва делото и не превръща всяко използване на чуждо съдържание в законно.

То обаче показва, че властите разглеждат развитието на изкуствения интелект като стратегически национален приоритет и са готови да защитят правна среда, която позволява обучението на големи модели.

Решението на съда може да промени както AI индустрията, така и начина, по който се финансира съдържанието в интернет.

От едната страна стои необходимостта моделите да имат достъп до достатъчно знания. От другата са хората и организациите, които създават тези знания и трябва да могат да продължат да го правят.

Точното място на границата между двете все още не е определено.

Източник: Reuters
 
Back
Top