В предишната част от историята на дроновете стигнахме до момента, в който операторът вече можеше да наблюдава на живо това, което вижда безпилотната машина. Камерата превърна дрона от предварително програмиран летателен апарат в очи над бойното поле.
Оставаше обаче един сериозен проблем: тези очи не можеха да се отдалечат много от човека, който ги управлява.
AI generated image
Разстоянието се ограничавало от мощността на предавателите, релефа и извивката на Земята. Планини, сгради и дори самият хоризонт можели да прекъснат връзката.
Дронът вече виждал надалеч, но човекът, който го управлявал, все още трябвало да бъде наблизо.
Следващата голяма промяна дошла, когато между дрона и оператора застанал комуникационен спътник.
GNAT вече можел да остава продължително във въздуха и да носи камери и други сензори. Но системата все още имала ограничения, включително при комуникацията на големи разстояния.
General Atomics продължила развитието на концепцията. През юли 1994 г. извършил първия си полет апаратът, който по-късно ще стане известен като RQ-1 Predator. Още през следващата година Predator бил изпратен на операции над Босна.
На външен вид той не приличал на машина, която ще промени войната. Имал дълги тесни крила, малък двигател, обърната V-образна опашка и скорост, която не можела да се сравнява с тази на бойните самолети.
Неговото предимство било друго: можел да остане във въздуха дълго, да наблюдава голяма територия и да изпраща картина почти в реално време.
Летателният апарат можел да бъде над Балканите, Афганистан или Близкия изток, а операторите да се намират на хиляди километри от него.
Командите тръгвали от наземната контролна станция, преминавали през комуникационен спътник и достигали до дрона. По обратния път се връщали изображението, телеметричните данни и информацията от сензорите.
На практика кабината вече не била част от самолета.
При много операции излитането и кацането оставали задача на местен екип, намиращ се близо до пистата. След като дронът се издигнел, управлението на мисията можело да бъде предадено на друг екип, разположен далеч от бойната зона.
Този модел станал известен като разделени дистанционни операции.
В наземната контролна станция обикновено работели пилот и оператор на сензорите. Единият управлявал полета, а другият насочвал камерите, наблюдавал терена и проследявал избрани обекти.
Пред тях нямало прозорци. Имало екрани, карти, контролни уреди и видеокартина, изпратена през хиляди километри комуникационна мрежа.
За първи път в такъв мащаб пилотът можел да участва във военна операция, без физически да се намира нито в самолета, нито в държавата, над която лети той.
През 2000 г. невъоръжени Predator извършвали мисии над Афганистан в опит да бъде открит Осама бин Ладен. Операторите можели да наблюдават заподозрени места и хора, но самият апарат не разполагал с оръжие.
Това поставило очевиден въпрос пред военните: каква е ползата да откриеш важна цел, ако между откриването и евентуалния удар трябва да изпратиш друг самолет?
Започнали изпитания за въоръжаване на Predator с противотанкови ракети AGM-114 Hellfire. След атентатите от 11 септември 2001 г. въоръжената версия била използвана оперативно.
Означението постепенно се променило от RQ-1 на MQ-1. Буквата M показвала, че машината вече може да изпълнява повече от един вид мисия.
Дронът престанал да бъде само око в небето. Той се превърнал и в оръжие.
Това намалило риска за пилотите и позволило продължително наблюдение, което обикновените бойни самолети трудно можели да осигурят.
Но технологията донесла и нови въпроси.
Кой носи отговорност при грешна идентификация? Променя ли голямото разстояние начина, по който човек възприема последиците от решението си? Става ли политически по-лесно започването на военни операции, когато собствените пилоти не са изложени на непосредствен риск?
Predator не дал отговор на тези въпроси. Той ги направил неизбежни.
Но основният модел остана същият: летателен апарат над една държава, сензори и оръжия във въздуха, комуникационен спътник между тях и екипаж на хиляди километри разстояние.
Predator не е първият безпилотен самолет и не е първата машина, предавала картина на живо. Историческото му значение е в това, че събра наблюдението, продължителния полет, сателитната комуникация и въоръжението в една работеща система.
Така дронът престана да бъде просто необичаен самолет без пилот.
Той се превърна в нов начин за водене на война.
В следващата част ще проследим как GPS, миниатюрните сензори и литиевите батерии свалиха технологията от военните бази и я поставиха в ръцете на обикновения човек.
https://airandspace.si.edu/stories/editorial/predator-drone-transformed-military-combat
Smithsonian National Air and Space Museum — General Atomics MQ-1L Predator A
https://airandspace.si.edu/collection-objects/general-atomics-mq-1l-predator/nasm_A20040180000
U.S. Air Force — MQ-1B Predator Fact Sheet
https://www.af.mil/About-Us/Fact-Sheets/Display/Article/104469/mq-1b-predator/
National Museum of the United States Air Force — RQ-1 Predator
https://www.nationalmuseum.af.mil/V...l-atomics-aeronautical-systems-rq-1-predator/
Оставаше обаче един сериозен проблем: тези очи не можеха да се отдалечат много от човека, който ги управлява.
AI generated image
Радиовръзката има хоризонт
Първите системи за предаване на картина и команди разчитали основно на пряка радиовръзка. Това означавало, че наземната станция трябва да се намира сравнително близо до летателния апарат.Разстоянието се ограничавало от мощността на предавателите, релефа и извивката на Земята. Планини, сгради и дори самият хоризонт можели да прекъснат връзката.
Дронът вече виждал надалеч, но човекът, който го управлявал, все още трябвало да бъде наблизо.
Следващата голяма промяна дошла, когато между дрона и оператора застанал комуникационен спътник.
От GNAT 750 към Predator
Една от важните машини по пътя към Predator била GNAT 750, разработена от екипа на авиационния инженер Ейбрахам Карем. През първата половина на 90-те години нейни варианти били използвани за разузнавателни мисии над Босна и Херцеговина.GNAT вече можел да остава продължително във въздуха и да носи камери и други сензори. Но системата все още имала ограничения, включително при комуникацията на големи разстояния.
General Atomics продължила развитието на концепцията. През юли 1994 г. извършил първия си полет апаратът, който по-късно ще стане известен като RQ-1 Predator. Още през следващата година Predator бил изпратен на операции над Босна.
На външен вид той не приличал на машина, която ще промени войната. Имал дълги тесни крила, малък двигател, обърната V-образна опашка и скорост, която не можела да се сравнява с тази на бойните самолети.
Неговото предимство било друго: можел да остане във въздуха дълго, да наблюдава голяма територия и да изпраща картина почти в реално време.
Сателитът премести кабината
Сателитната връзка променила не само разстоянието, от което можел да бъде управляван дронът. Тя променила самото разбиране за това къде се намира неговият екипаж.Летателният апарат можел да бъде над Балканите, Афганистан или Близкия изток, а операторите да се намират на хиляди километри от него.
Командите тръгвали от наземната контролна станция, преминавали през комуникационен спътник и достигали до дрона. По обратния път се връщали изображението, телеметричните данни и информацията от сензорите.
На практика кабината вече не била част от самолета.
При много операции излитането и кацането оставали задача на местен екип, намиращ се близо до пистата. След като дронът се издигнел, управлението на мисията можело да бъде предадено на друг екип, разположен далеч от бойната зона.
Този модел станал известен като разделени дистанционни операции.
Пилот без кабина
Predator често е наричан автономен дрон, но това определение може да бъде подвеждащо. Машината разполагала с автоматизирани функции, но мисиите се изпълнявали от хора.В наземната контролна станция обикновено работели пилот и оператор на сензорите. Единият управлявал полета, а другият насочвал камерите, наблюдавал терена и проследявал избрани обекти.
Пред тях нямало прозорци. Имало екрани, карти, контролни уреди и видеокартина, изпратена през хиляди километри комуникационна мрежа.
За първи път в такъв мащаб пилотът можел да участва във военна операция, без физически да се намира нито в самолета, нито в държавата, над която лети той.
От наблюдател към въоръжена машина
Първоначално Predator бил създаден като разузнавателна система. Това личало и от означението RQ-1 — буквата R показвала разузнавателна роля.През 2000 г. невъоръжени Predator извършвали мисии над Афганистан в опит да бъде открит Осама бин Ладен. Операторите можели да наблюдават заподозрени места и хора, но самият апарат не разполагал с оръжие.
Това поставило очевиден въпрос пред военните: каква е ползата да откриеш важна цел, ако между откриването и евентуалния удар трябва да изпратиш друг самолет?
Започнали изпитания за въоръжаване на Predator с противотанкови ракети AGM-114 Hellfire. След атентатите от 11 септември 2001 г. въоръжената версия била използвана оперативно.
Означението постепенно се променило от RQ-1 на MQ-1. Буквата M показвала, че машината вече може да изпълнява повече от един вид мисия.
Дронът престанал да бъде само око в небето. Той се превърнал и в оръжие.
Разстоянието промени войната
Predator създал ситуация, която по-рано би изглеждала почти невъзможна. Екипажът можел да наблюдава дадена територия с часове, да проследява човек или автомобил и при получено разрешение да извърши удар — без да бъде физически изложен на опасностите над бойното поле.Това намалило риска за пилотите и позволило продължително наблюдение, което обикновените бойни самолети трудно можели да осигурят.
Но технологията донесла и нови въпроси.
Кой носи отговорност при грешна идентификация? Променя ли голямото разстояние начина, по който човек възприема последиците от решението си? Става ли политически по-лесно започването на военни операции, когато собствените пилоти не са изложени на непосредствен риск?
Predator не дал отговор на тези въпроси. Той ги направил неизбежни.
Наследството на Predator
Американските военновъздушни сили извадиха MQ-1 Predator от експлоатация през 2018 г. Неговата роля постепенно беше поета от по-големия, по-бърз и по-тежко въоръжен MQ-9 Reaper.Но основният модел остана същият: летателен апарат над една държава, сензори и оръжия във въздуха, комуникационен спътник между тях и екипаж на хиляди километри разстояние.
Predator не е първият безпилотен самолет и не е първата машина, предавала картина на живо. Историческото му значение е в това, че събра наблюдението, продължителния полет, сателитната комуникация и въоръжението в една работеща система.
Така дронът престана да бъде просто необичаен самолет без пилот.
Той се превърна в нов начин за водене на война.
В следващата част ще проследим как GPS, миниатюрните сензори и литиевите батерии свалиха технологията от военните бази и я поставиха в ръцете на обикновения човек.
Източници
Smithsonian National Air and Space Museum — The Predator, a Drone That Transformed Military Combathttps://airandspace.si.edu/stories/editorial/predator-drone-transformed-military-combat
Smithsonian National Air and Space Museum — General Atomics MQ-1L Predator A
https://airandspace.si.edu/collection-objects/general-atomics-mq-1l-predator/nasm_A20040180000
U.S. Air Force — MQ-1B Predator Fact Sheet
https://www.af.mil/About-Us/Fact-Sheets/Display/Article/104469/mq-1b-predator/
National Museum of the United States Air Force — RQ-1 Predator
https://www.nationalmuseum.af.mil/V...l-atomics-aeronautical-systems-rq-1-predator/